Име на творбата ,,Залеза”
Автор: Рая Станиславова Тодорова
Отличена с поощрителна награда на МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА КОМПЮТЪРНА РИСУНКА И КОЛАЖ “ТВОРЧЕСТВО БЕЗ ГРАНИЦИ”
МОИТЕ ДЕТСКИ МЕЧТИ
Беше слънчев, топъл ден. Щастливо се разхождах в парка, а лъчите на слънцето галеха лицето ми. Цветната ми рокличка се издуваше като балон от приятния полъх на лекия ветрец.
Внезапно чух трясък и се обърнах. Три едри момчета се кикотеха и се бутаха помежду си, ритаха и блъскаха, а наоколо хвърчаха парченца дърво от пейките в близката беседка. Недалеч от беседката видях леха с възхитителни рози и пеперуди, а щом върнах поглед обратно към хулиганите, ми стана тъжно. Това бяха два различни свята.
Точно тогава си помислих – има хора, които не спазват правилата и правят света лош и замърсен. А има други, които се опитват да ги спазват и правят възможно да живеем заедно.
Докато размишлявах, едно зайче изскочи в краката ми. То започна бързо да подскача и аз без да се замисля го последвах. Неусетно навсякъде около мен се появиха храсти и дървета – бях се озовала в гората. Продължих да тичам след зайчето, докато то ме водеше…
Не след дълго застинахме пред един храст. От него се подаваше нещо като малко триъгълниче от желязо. Нещо ми подсказа да надникна в храста и аз развълнувано разтворих клоните му. Видях метална машина. Тя ми заприлича на асансьор, който по някаква случайност е попаднал в гората. Беше прекалено необичайно. Зачудих се дали не е на някого, но наблизо не се виждаше жива душа. Поколебах се, но реших да съм смела, любопитството ме изгаряше отвътре. По стените на това чудо имаше много копчета и аз натиснах едно от тях, понеже не съзрях никаква
опасност. Какво ли толкова можеше да се случи?
Внезапно всичко се разтресе и ме заболя главата. Реших да изляза на въздух, защото това не ми се отрази добре. Щом прекрачих вън – какво да видя! Пред мен нямаше гора, а небостъргачи. Небето над тоя град беше изгубило обичайния си син цвят и имаше жълт и мътен оттенък. Имаше пушек наоколо, а в краката ми се въргаляха пластмасови бутилки и торбички, парцали, хартийки и какво ли още не.
Не знаех какво да правя. Наблизо отсреща видях плакат, на който пишеше „Най-новият модел летящи коли за 3992 година“. Тогава с ужас разбрах, че съм попаднала в бъдещето. А то, вместо да бъде светло и блестящо, се оказа толкова неприветливо и дори страшно. Спънах се в стара тетрадка, а до нея лежеше счупена химикалка. Втурнах се обратно към машината на времето, но в последния момент ми хрумна идея. Взех хартията и химикалката и започнах да се оглеждам дали наоколо няма празна бутилка. Хванах първата, която съзрях. Тези неща ми трябваха, за да напиша съобщение до миналите поколения и да ги предупредя колко е важно да пазят природата.
Развълнувано се върнах в машината на времето и бързо натиснах едно копче. Отново всичко се разтресе и после спря. Излязох вън разтърсена и притеснена. Видях много хора, които се трудеха. За щастие те не видяха как се появих. Попитах ги коя година е. Учудени, че не знам, те ми отговориха, че тъкмо е навършено първото хилядолетие. Аз се зарадвах и започнах да ровя земята енергично. Те продължиха да ме гледат недоверчиво, но аз набързо написах писмото, мушнах го в бутилката и я зарових.
Бягайки, се втурнах в машината на времето и се върнах у дома. В този момент чух будилника си и се събудих. Станах и започнах да се
приготвям за училище, но си спомних за невероятното ми „нощно приключение“… Затичах се към терасата, за да видя чисто ли е навън. С разочарование разбрах, че нищо не се е променило. Светът си е останал същият и пак има места, където има боклуци.
Когато приключих училище, нетърпеливо се затичах към нашия двор, където под сянката на едно дърво зарових бутилка с моето послание към бъдещите поколения.
Екатерина Байракова – 4а клас 2022/2023г.
Снежно чудо
Когато бях по-малка, една вечер мама ми четеше приказка за лека нощ. В нея се разказваше за горските животни, които се бяха събрали на една полянка. Те се тревожеха, че зимата вече беше настъпила, но още нямаше сняг.
Неясно как аз изведнъж се озовах в приказката. Бях облечена като фея, а в ръка държах вълшебна пръчица.
– Аз мога да ви помогна – казах уверено, а животните ме гледаха изумено. Тогава аз размахах вълшебната си пръчица и заваля сняг. Снежинки, леки като перца, кръжаха във въздуха и бавно падаха по развеселените горски животни.
Скоро снегът по дърветата заприлича на захарен памук. Всичко беше бяло, чисто и красиво. Еленчето, лисичето, мечетата, игривите катерички и зайчетата… всички се радваха на снежната гора.
Тогава аз се събудих доволна, че горските животни са вече щастливи.
Екатерина Байракова – 4а клас 2022/2023г.
Малкият писател и неговите приятели – буквите
Много отдавна, когато много хора нямали възможност да се учат, живеело едно по-богато от другите хора момче на име Кирил. То било много любознателно, обичало
да чете и четяло гладко и изразително. Кирил знаел, че носи името на единия от
братята, създали нашата азбука. Най-много обичал да чете приказки и разкази и се
възхищавал на талантливите автори, които ги измисляли.
Един ден Кирил решил и той да напише разказ. Намислил му заглавие
„Буквите“. Докато обмислял какво точно да разкаже, буквите започнали да се карат:
– Аз сигурно ще съм първата буква, която ще напише Кирил, казала буквата „К“.
Много съм важна за него, защото и името му започва с мен.
– Ама ти забравяш, че в азбуката съм първа аз! – обадила се буква „А“.
– Аз пък съм много красива! Веднъж Кирил изписа цяла страница с мен! –
намесила се буква „Д“.
– О-о-о, я стига! Без мен много думи не могат да бъдат написани! И аз съм важна!
– креснала буква „О“.
– И аз, и аз… и без мен не може! – развикали се останалите букви.
Тъкмо буква „С“ щяла да се включи в спора, но Кирил я прекъснал.
– Стига сте се карали! Няма по-важни букви! Всички букви са еднакво важни. Без
вас няма да може да се съчиняват и записват думи и изречения. Няма да има книги.
Вашите създатели, братята Кирил и Методий, са извършили велико дело като са ви
сътворили. Те са ви измислили едно общо име – азбука. И след като ви създали и
подредили, те трябвало да защитят правото на хората да ви използват наравно с
другите азбуки.
Като чули това, буквите разбрали, че няма защо да се карат. Всички букви
много се радвали, че са важни и решили да помогнат на Кирил в писането. Те били
убедени, че един ден той ще стане прочут писател.
Екатерина Байракова – 4а клас 2022/2023г.
„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
Скъпи читатели, казвам се Екатерина и искам да ви споделя своите разсъждения
върху книжката „Малкия принц“. Докато я четях, откривах необичайна за детските
книжки мъдрост, която обаче разбирах и дори можех да подкрепя със случки от моя
живот.
Сещам се например за моя рожден ден, когато дядо ми направи торта. Той
живее в друг град и идва много рядко на гости. Този път пристигна специално за моя
празник. Отскоро се беше научил да приготвя торта. Дядо купи продукти и с гордост и
усмивка на лицето се залови с приготовленията. Положи доста старание, но за моя
изненада тортата не беше от най-красивите, двуетажни или пък с картинки… Вечерта
мина забавно, семейството беше заедно, а изненадата от дядо всъщност се оказа много
вкусна.
След известно време се случи да отида в сладкарница и да си поръчам торта.
Залепнах на витрината, удивена от цветовете, плодовете, изкушаващите шоколадови
украси и форми и започнах да избирам най-красивото и пищно лакомство. Поръчах си
и нетърпеливо започнах да ям. След някоя и друга хапка ентусиазмът ми отмина. Оказа
се, че вкусът не беше какъвто очаквах. Парчето, което ме съблазни от витрината и
извика слюнката в устата ми, се оказа недостойно за моето възхищение. До мен мама
разсеяно говореше с приятелка, а аз ровех из чинията.
Тогава си спомних тортата на дядо. Смехът от вечерта, специалното внимание,
вълнението, което изпълваше стаята по време на празненството за моя рожден ден.
Усилията, които дядо положи, за да ме изненада, ми се сториха много мили. Не мисля,
че тогава оцених този жест. Аз всъщност не исках просто нещо сладко, не исках просто
торта, а вниманието и празника, които идват с нея. Когато ядях от тортата на дядо,
светът ми се услади. Стори ми се по-приветлив и доброжелателен. Да, тортата в
сладкарницата беше много красива, но тази от дядо беше по-хубава.
Мили читатели, така аз от опит разбрах, че истински хубавите неща се виждат
със сърцето, а не с очите. Както Малкият Принц харесва своята роза с четири
бодлички, така и аз харесвам тортата на дядо. Истина е, казвам ви, любовта не просто
мина през стомахчето ми, а завладя сърцето ми.
Екатерина Байракова – 4а клас 2022/2023г.
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА
За мен Рождество Христово е най-светлият и красив празник в годината.На този ден се е родил Бог и затова всичко е по-различно ивълшебно.Коледа е чудо,защото събира семейства,приятели и близки.И всички са по-добри,по-щедри,по-щастливи.даряват се прегръдки,усмивки,обич ижелание за помощ.
Отрано започва подготовката- истинска магия.Магазините са пълни.Музика оглася заведения и улици.А у дома грее пищно украсената вечнозеленаелха и сияе с бляскавата си украса.Разноцветните играчки сякаш оживяват и се въртят в чуден танц.Ние палим свещичките,тичаме около нея и славимБог.Колко е хубаво у дома! Толкова е уютно,топло,светло и цари неописуемо вълнение и радост!А съчките и дебелите дърва пращят в печката ипръскат вълшебната си топлина наоколо.Не е ли чудо,че огънят не угасва!Трепетът и нетърпението на децата расте.Те са вперили поглед навън,за давидят иде ли Дядо Коледа с шейната и елените.Но ароматът на вкусните постни ястия,питката с паричката,баницата с късмети,ни мамят и ние сенареждаме около старата параличка.Всичко е приготвила баба.Ах,тая моя баба,колко е добричка!Няма да забравя и молитвата,и прошките за нашитегрешки. И чудото става – всички сме по-различни,по-смирени, по-добри.Чакаме добрия старец,а той тайнствено се промъква вкъши и оставя купподаръци за всеки. Сутринта настъпва вълшебен миг на благодарност и пожелания за здраве и благополучие.
Искам винаги празникът да идва с чудеса и вълшебства,да дарява радост и доброта на хората,да ги обединява и учи да живеят в мир, да се обичат ида правят добро, за да стане по красив този свят!
Цветелина Димитрова Бозева ІV”б” клас
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА ЕДНО ЛИСТО
Пролетта дойде! В моята градина голямата липа отново разцъфтя. Насекомите пак я нападнаха. Ухаеше хубаво! Беше толкова красива!Листата зеленееха и радваха всички.
Настъпи есента! С всеки изминал ден липата се променяше. От зелени, листата ставаха жълти, после оранжеви и червени. Един ветровитден стоях под дървото и видях да пада листенце. То беше жълто-червено и съвсем малко. Понесе се леко като перце, което сякаш танцувашенежен танц. Приземи се в ароматния розов храст.
Когато розата увехна и всички други цветя оголяха, градината стана пуста.
Зимата мина. Листенцето от липа се бе захванало и станало малко дръвче -липа. Беше щастливо, че отново е тук – близо до майка си!
Гергана Илиева Благоева – ІV”б”клас
ВЕЛИНГРАД ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ
Работата му е от сутрин до вечер като строител в Англия. Гордея се с него, защото е изявен в работата си, защото всеотдайно се грижиза семейството. Всяка вечер говоря с него по “Скайп”. Разказвам за училище, за приятелите, за танците, за успехите и разочарованията. Атати бащински ме съветва да търся винаги истината и с добро да побеждавам. Липсва ми, когато не при мен.
А щом се върне в България, за мен е празник. Ние сме непрекъснато заедно. Особено удоволствие и радост изпитвам, когато играе смен като с малко момче. Води ме често на риболов.
Колкото е нежен и добър, толкова е строг и взискателен. Затова го обичам и му вярвам. Аз не мога без тати и той не може без мен.
Мой, скъпи татко,
тъй прекрасен и добър!
С теб криле си имам
и политам надалеч!
Цветелина Димитрова Бозева, ІІІ”б” клас
Искам един ден да мога и аз да й покажа колко много я обичам, да я накарам да се гордее с мен.
Благодаря на мама за всички безсънни нощи, за пролети сълзи и лишения които е правила, за да се чувствам добре. Гордея се с нея и серадвам, че тя е моя майка. Майката е тази пред която трябва да се преклоним и да целунем ръка, да й поднесем обич и цвете. Може бинаистина е вярна поговорката, че “Няма друг човек на земята, който да мисли толкова много за теб, колкото твоята майка.”
ОБИЧАМ ТЕ, МАМО!
Гергана Благоева, III”б”клас
що отвред тъй нежно ме обгръща.
Няма по добра от нея,
тя единствена е на света.
Вярно тя понякога се кара,
но щом лошото отмине
сме си най -добрите дружки
дори на километри път!
Който, както и да ни разделя
нашите сърца се свързват.
Тя помага ми с любов
във всякаква беда ми е опора!
И живота си за мен ще даде,
тя гръб не ми обръща !
Мамо аз те най- обичам!
Ивайла Живкова Каранейчева,III”б”клас
много те обичам!
Ти си най- прекрасна,
моя обич и закрила.
Имаш слънчева усмивка,
бели хубави ръчички,
как обичам да ми милват
топло моята главичка.
Ти си, мамо, златно слънце
ти си ласкава и нежна.
Аз до тебе раста кат цвете мило,
щастлива като птичка пея.
Ти ме учиш да се трудя,
Истината да говоря
и човек добър да стана.
Искам, мамо, щом се върнеш
от далечната чужбина
тебе, мамо, сладко да целуна
и притихна в нежните ти скути.
Майчице красива,работлива
майчице силна и добра
нека си ми здрава и жива,
и с поклон благодаря!
Цвети Бозева, III”б”клас
то е като мъничко яйце
и прилича на сърце.
Вижте този първолак-
той изпече с баба козунак.
Вътре сложи малко шоколад,орехи и мармалад.
Празникът нарича се Христов –
същото като Любов.
този Празник е велик – за дете, човек и свят!
Мария Здравкова Гюзлева, ІІІ”а” клас
Преподавател Лора Методиева
