Село Каменица, от 1948 год. квартал на Велинград, е най-старото селище в Чепинското Корито. В тъмните векове на османското владичество то е единственото село недопуснало помохамеданчване на нито един българин. През 1666 год., наречена “време разделно”, каменчани напускат домовете си и месеци наред се крият по горите, упорито повтаряйки “На Камъни ще станем, но вярата си няма да дадем”. Според преданието този възглас е дал името на селото, но според един турски документ от 1634 год. то е отбелязано под наименованието Камениче със 120 стопани, плащащи данък “джизие”. Явно и историята, а и каменистото и по-неплодородно място, прикътало непокорните християни от долината е дало името му. Коравите планинци пазят Кожения требник с летописа на поп Методий Драгинов, който разказва за трагедията им от 1666 год. до 1817 год., когато поп Илия го предава на Стефан Захариев за публикуване във Виена. Така летописът се превръща в един от най-ценните, но и често дискутирани документи в историческата ни наука. Имената и останките в много местности: “Елин връх”, “Никульова чръква”, “Гергьовица”, “Калугерица, “Тудора”, “Св. Влас” и др. доказват, че църквите и манастирите – духовни и Книжовни средища, са разрушени по време на помохамеданчването. След 1666 год. с. Каменица е единственото място в целите Северозападни Родопи, където продължава църковната и Книжовна традиция. Настъпилите стопански и политически промени през Възраждането дават своето отражение и в Родопите, където силно се развива ленарството, даракчийството, абаджийстбото и дървообработването. Нараства нуждата от грамотност и знания сред занаятчиите, които изнасят свои стоки в Мехомия /Разлог/ и други по-оживени селища. Колко ли родолюбие, твърдост и жажда за знания са носили в душите си онези каменчани, които в тъмните години на робството са създали училището. Вероятната година на възникването му е 1823 /така е записано в Статистиката на Княжество България от 1895/1896 год./, но съществуват някои факти недоказани за сега, че четмо и писмо в Каменица се е учило и по-рано. Според краеведа Ив. Содев в стара библия показана му от Илчо Хрисчов имало писмени сведения за рода Пееви /Калъчеви/ от 1570 год, а според автора на “История на просветното дело в Каменица – Христо Стоев Масларов вероятни години за възникване на училището са: 1770, 1790, 1800. Като доказателства той сочи намерени надгробни паметници и надписи на чешми писани и датирани от местни хора.
По предание първият запомнен учител е Илин Ждраков-Даракчията. В своята къща той обучавал децата по “Наустницата” и “Псалтира”. Негов ученик е и по-сетнещният голям общественик и родолюбец свещеник Илия Попатанасов /поп Топорчо/. Килийното училище се е помещавало последователно в къщите на по-будните Каменчани: Паун Гугалов, учител след Ждраков, заклан от турците през 1852 год. Илия Канин, Бояджиеви, Спас Харизанов,Кьосови, Павел Маров /Домуза/ и др. След големия пожар в селото в двора на църквата е издигната постройка, приспособена за училище, в което се учат и деца от други селища, включително от Белово. След Освобождението училището се помещава в сградата на Конака, но новото време изисква повече знания, а и увеличеният брой на учениците поставя въпроса за построяване на специална сграда. По инициатива на Стойо Анг. Масларов и поп Топорчо през 1880-81 г. е построено първото модерно осемкласно училище в Западните Родопи по образец на Румелийското “Жълто училище” в Пловдив. За целта двамата заминават за Пловдив и поставят въпроса пред директорите на Румелийското правителство начело с генерал-губернатора Алеко Богориди. Тъй като средствата за училището не са предвидени в бюджета, те се събират като волни пожертвувания, подробно описани във вестник “Народний глас” от 27.XI. 1881 г. под надслов “Явна благодарност”. Със съдействието на митрополит Георги Тилев и Георги Консулов в църквите на градовете Пазарджик и Пещера също се събират дарения за строежа.
В изграждането на училището взема участие цялото население като се работи дори и в празничните дни. Учителите в новото училище Стойо Масларов, Илчо Хрисчов, Стойо Докумов и Яна Грънчарска обучават ученици и от околните села Дорково, Ракитово, Костандово, Чепино-Баня, Лъджене. Към училището е създаден и пансион за тях. Стойо Докумов успява да разбие верския фанатизъм у по-будните българомохамедани и през 1882-1886 г. основава дружество “Просвета”. В Края на XIX век Каменското училище се превръща в безспорен просветен център на Чепинското корито. Завършилите го младежи заемат административни служби в околните селища и мнозина продължават образованието си в Пазарджик, Пловдив и София. Първата уителка в Каменица, която обучава жените в неделно училище, е баба Неделя Петкова. В този смисъл тя полага основите на девическото образование през 1882-83 година в един край и по време, когато на жената се гледа само като на домакиня и майка. Първите девойки получили образованието си в Каменица са дъщерите на дядо Даскал.През учебната 1893/94 година чрез документ на Министерството на просвещението училището е наименовано “Св. св. Кирил и Методий”, а от 1900 г. е “Чепинско трикласно училище”. По същото време като учители постъпват плеяда будни младежи Като: Филип Главеев, основател по-късно на училището в село Чепино-Баня, Мойсей Праматаров, Васил Дечев, Невена Дьолгерова, Йордана Попвасилева, Иван Попниколов, Пена Полеметова и други. През 1904 година те са инициатори за създаването на читалището в Каменица.
През учебната 1897 година в Каменица постъпва като учителка Олга Хаджирашкова, дъщеря на видния пазарджишки революционер и съратник на Левски, Хаджи Рашко – Олга Хаджирашкова. Пленени от младостта и очарованието на девойката и нейните обширни знания около нея се формира група от споменатите по-горе учители и през 1902 година се създава Кръжок “Синапово зрънце”. Будната им гражданска позиция проличава, когато пламва пожарът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Учителите Филип Главеев, Мойсей Праматаров и Димитър Масларов се бият в редиците на въстаниците. Завръщат се след потушаването на въстанието, но с гордост носят четническите си униформи.
На 25.IX. 1933 год. с тържествен църковен ритуал, отслужен от отец Димитър Манов, е открито новото училище с патрон “Хр.Ботев”. Най-старата каменчанка, баба Мария Пендарова, плиска менче със светена вода на стълбите и с китка здравец благославя учителите и учениците. По това време се създава и учителски колектив, състоящ се от учителите: Атанас и Мара Стойкови, Тодор и Надежда Ямакови , Заварин и Гена Ждракови, Олга и Тодор Велчеви, Георги и Малина Васеви, Никола и Тинка Годеви, Атанас и Мария Попови, Стойо и Мария Илинови, Георги Цветанов, Вела Карова и Цв. Калъчева. Амбициозният и жизнерадостен колектив работи не само за просветата на децата, но и за издигане на културното ниво на цялото население. Траен отпечатък оставят червенокръсткия кръжок, училищния хор, ученическия театрален кръжок, танцовата трупа, както и създаденият през 1937 година Духов оркестър.
При стихиен пожар през 1946 год. изгаря старото училище. Това налага към Прогимназията през 1949 год. да се пристрои източното крило с 8 класни стаи и физкултурен салон. Голямо е участието на населението в строежа с доброволен труд. Директори на училището са: Мария Стойкова, Тодор Велчев, Георги Джуров, Атанас Стойков и Атанас Попов. През 1957 год. колективът е награден с орден “Кирил и Методий” – 2-ра степен. Минават годините, сменят се поколенията и в учителския колектив навлизат довчерашните възпитаници на училището. От 1961 до 1973 год. директор на училището е Пейо Делиев. Учители и ученици постигат нови успехи в учебната и извънкласна дейност. Една от големите придобивки е изграждането на парното отопление. Изключително тържествено е отбелязан първият училищен юбилей през 1966 год. От 1973 до 1985 год. директор на училището е Заварин Маров. През този период училище “Христо Ботев” е определено за експериментално към Министерство на народната просвета по темата “Здравно-етично възпитание на подрастващите.”
През същият период с активното съдействие на тогавашния кмет на града Георги Шуманов са изградени спортните площадки и санитарните възли към училището. Повярвал в силите и възможностите си учителският колектив издига нивото на учебната и извънкласна дейност чрез многобройните кръжоци по ТНТМ, експедиционния отряд, курсове по есперанто и международен обмен на групи с побратимените градове Кисловодск, Хоенщайн-Ернстал /Германия/, Чехословакия и Унгария. Израз на упорития труд на Колектива е присъденото от МНП през 1986 год. звание “Образцово училище”. От 1986 до 1987 година директор е Петър Петров, а от 1987 до 2007 год. Никола Маров. През учебната 1995-96 год. на училището е предоставена 12-класна сграда за обучението на началния курс и така се преминава на едносменна организация на учебния процес. През 1998 год. тържествено е отбелязана 175-годишнината на училището. В чест на юбилея със съдействието на тогавашния кмет на Велинград Георги Аврамов е изградено геотермалното отопление на централната сграда.
През 2001 год. с дарение от Християнския детски фонд на Великобритания, представляван от Спаска Малинова е създаден и компютърният кабинет. В чест на 180-годишнината учебната сграда е ремонтирана по проект “Красива България” с активното съдействие на министър Лидия Шулева и заместник-кмета Снежана Велева. Щастливо е обстоятелството, че в училище “Христо Ботев” учителите винаги са били не само преподаватели, но и личности, чийто пример и труд се е отразил в професионалния път на хилядите им ученици от различните випуски. Обърнем ли се назад виждаме, че училище “Христо Ботев” в квартал Каменица е дало на обществото.
По бойните полета във войните за обединение от 1912-1918, в Отечествената война от 1944-1945 г. загиват десетки младежи. Трудно могат да се изброят възпитаниците тръгнали по пътя на учителската професия, лекарите, агрономите, юристите, инженерите, поетите и писателите, художниците, композиторите, изявените спортисти, икономистите и научните работници. Достигнали до най-високото научно звание са професорите Георги Пухалев и Лиляна Маринова, генералите Яко Молхов и Илия Синапов, дипломатите Илия Узунов, Пейо Бозов и Атанас Влахов, вицепремиерът Лидия Шулева, депутатите Валентина Цветанова, Заварин Маров, Ангел Даскалов, художника Васил Горанов, кинокритика Яко Молхов, летците Георги Караджов, Бойко Содев, Георги Белев. Кметовете на града в различните години: Тодор Ямаков, Васил Шулев, Тодор Пеев, Георги Шуманов, Атанас Водев. Тук е завършил основно образование и един от най-успелите и богати сънародници Васил Божков.
Директори на училището през годините