Спомени, спомени, спомени… Хубаво е да се върнеш в миналото – изпитваш някаква особена носталгия. Не съжаляват за посребрелите си коси учителите- пенсионери.
16 часа, 30 октомври, 2013 г. Юбилейният съвет започва. И се връщаме в миналото, когато се “пълнеше “190- годишната история на ОУ “Христо Ботев”.
Разкази за изгорялото училище (най-старото в Чепинското корито!), за трескавата кръжочна дейност, за многобройните притеснения, за славните спортни победи… Спомени, спомени, спомени…
Минават годините.
“Вие, с чието слово съм израснал, чийто дъх съм дишал, и не само аз, благословени да сте!… Не ви вдигам паметници, защото паметници има право да вдига само времето! И само такива, каквито вие си издигате сами, без да знаете това!” – сякаш тия думи от есето на Дамян Дамянов са за вас! Учители – били и сте – в ОУ “Христо Ботев”…. “Защото не мога без вас! Благословени да сте! Амин!”
18.30 часа – Тук са те. Вашите и нашите възпитаници. С фенери в ръце. От шест лъча. Барабанче отмерва ритъмa на днешното време. И тръгват учениците към мястото на изгорялото училище. За да замълчат пред паметта и пред времето. За да сведат глава пред предците ни. Живото огънче не гасне. Само леко потрепва, сякаш тръпне пред времето. Вълшебство, омая, нереалност… Погледите са към великолепието на фигурите от зарята. Незабравими мигове, затрогващо вълнение. Благослов и поклон! На бившите, сегашните и бъдещите учители и възпитаници на ОУ “Христо Ботев”!
Ден пореден – Команди за издигане на националния флаг и внасяне на училищното знаме. Гордо пристъпва знаменната група – най- възрастният учител пенсионер, най- изявената учителка, най-добрата ученичка. И вричането на водещата:
В тоз светъл празник те закичвам
със обич, вяра и любов.
И тихо, тихичко се вричам
да пазя името ти цял живот.
Времето лети, признателността остава. Плакети за бившите директори. С благодарност. За извоюваното да бъдеш ОБРАЗЦОВ.
И капсулата с посланието към поколенията. ДА БЪДЕ ОТВОРЕНА СЛЕД 35 ГОДИНИ! Почти Христовата възраст…
Венци пред храма “Св. Троица”.
Изложба под надслов: “Почитаме миналото, градим бъдещето”.
И “черешката на тортата”- уникален поздравителен концерт с водещи Радина и Спас и с участието на неповторимата Николина Чакърдъкова с Неврокопски танцов състав.
В края звучи химнът на Република България. Залата е на крака. Защото България е вечна. Като хората. Като времето. Като Вселената…
А. Милова
