Ето го Първото модерно училище в Северозападните Родопи/снимка/
С колко болка разказва Магдалина Делиева, когато то се запалва и изгаря в далечната 1946 година“
„Огнени пламъци се издигаха в притъмнялото небе и осветяваха цяла Каменица. Черковната камбана тревожно заби: ”Училището гори, тичайте!”…Никога няма да забравя лицата на моите съграждани-тревожни, със стиснати устни, със сълзи в очите. Ние, децата, се притискахме уплашено към тях и ревяхме с глас. Но кой да угаси мъката в душите и в сърцата на тези отрудени хора-гореше тяхното училище, гореше тяхното детство...“
Сега то изглежда така: красиво, усмихнато, слънчево. В две сгради./снимки/ И вече 90 години носи името на пламенния поет революционер Христо Ботев.
200 години духовно огнище на знание и родолюбие! Хиляди съдби са предопределени от тук. Хиляди стремежи и очаквания са се родили пак тук! Такава е равносметката в годината на юбилея. „Училището вчера-училището днес“- темата на Юбилейния педагогически съвет. Минута мълчание за учителите пенсионери, които не са сред нас…И много спомени- весели и тъжни, сериозни и не чак толкова, но искрени и толкова топли и мили...
Какво ли нямаше в чест на юбилея! „Урок по родолюбие“ с Искрен Красимиров-български режисьор, оператор, актьор и писател, основател на проекта „Незабравимата България“; “Моето училище-училище на бъдещето“- най- дългата рисунка на асфалт; турнир по волейбол за купата на Директора; мотивационен урок с бившата наша ученичка Вангелина Драганова- републиканска рекордьорка по плуване; Кръгла маса на тема:“ 200 години духовно огнище в Северозападните Родопи“; Представителна изява по НП „ Заедно в изкуствата и спорта“;
А училищният флашмоб бе една уникална композиция с толкова силен идеен замисъл!
Имаше и спортен празник по НП „Заедно за всяко дете“- естествено с родители!
На мотивационния урок с олимпийското момиче Лаура Траатс, чиято баба-госпожа Даскалова, е била 10 г. учител в нашето училище, емоциите достигнаха своя връх, защото Лаура подари топката, с която е спечелила „златото“ в Олимпийските игри в Токио.
И концерт ,,Пеем и танцуваме заедно с Дара“.
Първи юни, 21.00- седем лъча от седемте врати се сляха в училищния двор. Горящите факли и гръмките песни приканиха на Тържествена заря - проверка, на която сведохме глави пред паметта на знайни и незнайни герои.
Точно на 2 юни, Денят на Ботев, открит урок : „С Ботев в сърцето“/ по НП „ Иновации в действие“ /.
А конферансът с художника Васил Горанов- наш съгражданин, наш ученик, наша гордост, се превърна в истински урок по родолюбие. Господин Горанов заслужи честта да открие бюста на Христо Ботев в двора на училището.
Тържествен, неповторим, незабравим концерт с толкова приятни изненади! Звучи Гласът зад кулисите: „ Лето 1823-то! Колко ли родолюбие, твърдост и жажда за знание си носил в сърцето си ти, каменчанино, който в тъмните години на робството си създал училище!“
Намалява се звукът. Свири оркестърът на „Здравче-венче“, изиграва се „Велинградска сюита“, която символично представя мегдана на селото. Идва глашатаят с барабанче:
- Eй, ора! Утре,сабаале, барабар с дечурлигата, да дофтасате в кощата на бай Илин Ждраката, оти даскалът ша ги учи на „Наустницата“ и „Псалтира“. Па да не осомнете опулени от мерак!
Оживление. Подготовка за утрешния ден.
Затъмнение.
Идва очакваният ден. Излиза“ даскал Ждраков“. Бие първият звънец.
Музикален фон, развиделяване. Излизат майки и деца. Децата носят книжки. Тръгват към учителя. Най-възрастната лисва менче с вода:
- Айда , и на запратъци и на големи да им оди по вода.
Децата вадят от торбичките си черджета. Сядат на тях.
Учителят: Добре сте ми дошли! Ей ви се по една пиникида, та да пишем буквите. И ес га гольча, вее да не си думате.
Дете: - Учителю, изкажи ни азбуката!
Учителят:- Аземлер-аз-а; букебара бра- б; ведере-ва-в; глаголига- г; добро де- д; еже ес – е , или Аз, Буки, Веди, Глагол , А като йегне, Б като топань, В като набодня, Г като гугуре...
Танц „Пробуждане“, феерични спортни танци, музикални изпълнения…изненадата-Квартет „Белканто“!
Водещите: Започнахме с началото. Минахме през миналото. Сега сме в настоящето. А бъдещето? Какво ще бъде то? И как ли ще изглежда …Това зависи от всички нас!
„На многая лета“...
Фойерверки!
Ще завърша с вълнуващите думи на госпожа Байлова, Директор на ОУ “Христо Ботев“: „Слава, чест на тоз народ, който предава жив и чист завета на първоучителите си от поколение на поколение, за да пребъде като народ, като държава българска, сега и завинаги, и в безкрайни векове!“
Анета Милова-Петрова, старши учител в ОУ“ Христо Ботев“, Велинград
Спомени, спомени, спомени...
Хубаво е да се върнеш в миналото - изпитваш някаква особена носталгия. Не съжаляват за посребрелите си коси учителите- пенсионери.
16 часа, 30 октомври, 2013 г. Юбилейният съвет започва. И се връщаме в миналото, когато се "пълнеше "190- годишната история на ОУ "Христо Ботев".
Разкази за изгорялото училище (най-старото в Чепинското корито!), за трескавата кръжочна дейност, за многобройните притеснения, за славните спортни победи… Спомени, спомени, спомени...
Минават годините. "Вие, с чието слово съм израснал, чийто дъх съм дишал, и не само аз, благословени да сте!... Не ви вдигам паметници, защото паметници има право да вдига само времето! И само такива, каквито вие си издигате сами, без да знаете това!" - сякаш тия думи от есето на Дамян Дамянов са за вас! Учители - били и сте - в ОУ "Христо Ботев"…. "Защото не мога без вас! Благословени да сте! Амин!"
18.30 часа - Тук са те. Вашите и нашите възпитаници. С фенери в ръце. От шест лъча. Барабанче отмерва ритъмa на днешното време. И тръгват учениците към мястото на изгорялото училище. За да замълчат пред паметта и пред времето. За да сведат глава пред предците ни. Живото огънче не гасне. Само леко потрепва, сякаш тръпне пред времето. Вълшебство, омая, нереалност...
Погледите са към великолепието на фигурите от зарята. Незабравими мигове, затрогващо вълнение. Благослов и поклон! На бившите, сегашните и бъдещите учители и възпитаници на ОУ "Христо Ботев"!
Ден пореден - Команди за издигане на националния флаг и внасяне на училищното знаме. Гордо пристъпва знаменната група - най- възрастният учител пенсионер, най- изявената учителка, най-добрата ученичка. И вричането на водещата:
В тоз светъл празник те закичвам
със обич, вяра и любов.
И тихо, тихичко се вричам
да пазя името ти цял живот.
Времето лети, признателността остава. Плакети за бившите директори. С благодарност. За извоювано
И капсулата с посланието към поколенията. ДА БЪДЕ ОТВОРЕНА СЛЕД 35 ГОДИНИ! Почти Христовата възраст...
Венци пред храма "Св. Троица".
Изложба под надслов: "Почитаме миналото, градим бъдещето".
И "черешката на тортата"- уникален поздравителен концерт с водещи Радина и Спас и с участието на неповторимата Николина Чакърдъкова с Неврокопски танцов състав.
В края звучи химнът на Република България. Залата е на крака. Защото България е вечна. Като хората. Като времето. Като Вселената...
А. Милова
Хубаво е да се върнеш в миналото - изпитваш някаква особена носталгия. Не съжаляват за посребрелите си коси учителите- пенсионери.
16 часа, 30 октомври, 2013 г. Юбилейният съвет започва. И се връщаме в миналото, когато се "пълнеше "190- годишната история на ОУ "Христо Ботев".
Разкази за изгорялото училище (най-старото в Чепинското корито!), за трескавата кръжочна дейност, за многобройните притеснения, за славните спортни победи… Спомени, спомени, спомени...
Минават годините. "Вие, с чието слово съм израснал, чийто дъх съм дишал, и не само аз, благословени да сте!... Не ви вдигам паметници, защото паметници има право да вдига само времето! И само такива, каквито вие си издигате сами, без да знаете това!" - сякаш тия думи от есето на Дамян Дамянов са за вас! Учители - били и сте - в ОУ "Христо Ботев"…. "Защото не мога без вас! Благословени да сте! Амин!"
18.30 часа - Тук са те. Вашите и нашите възпитаници. С фенери в ръце. От шест лъча. Барабанче отмерва ритъмa на днешното време. И тръгват учениците към мястото на изгорялото училище. За да замълчат пред паметта и пред времето. За да сведат глава пред предците ни. Живото огънче не гасне. Само леко потрепва, сякаш тръпне пред времето. Вълшебство, омая, нереалност...
Погледите са към великолепието на фигурите от зарята. Незабравими мигове, затрогващо вълнение. Благослов и поклон! На бившите, сегашните и бъдещите учители и възпитаници на ОУ "Христо Ботев"!
Ден пореден - Команди за издигане на националния флаг и внасяне на училищното знаме. Гордо пристъпва знаменната група - най- възрастният учител пенсионер, най- изявената учителка, най-добрата ученичка. И вричането на водещата:
В тоз светъл празник те закичвам
със обич, вяра и любов.
И тихо, тихичко се вричам
да пазя името ти цял живот.
Времето лети, признателността остава. Плакети за бившите директори. С благодарност. За извоювано
И капсулата с посланието към поколенията. ДА БЪДЕ ОТВОРЕНА СЛЕД 35 ГОДИНИ! Почти Христовата възраст...
Венци пред храма "Св. Троица".
Изложба под надслов: "Почитаме миналото, градим бъдещето".
И "черешката на тортата"- уникален поздравителен концерт с водещи Радина и Спас и с участието на неповторимата Николина Чакърдъкова с Неврокопски танцов състав.
В края звучи химнът на Република България. Залата е на крака. Защото България е вечна. Като хората. Като времето. Като Вселената...
А. Милова
